Фенилаланин

Фенилаланинът е незаменима аминокиселина, участваща в изграждането на протеините в тялото, както и естествен прекурсор на невромедиаторите допамин? и норадреналин?. В организма пътя е такъв: фенилаланин -> тирозин -> DOPA? -> допамин? (DA) -> норадреналин? -> адреналин?.

Допаминът е сред основните невромедиатори в мозъка. Той участва в регулацията на движенията (особено на фините движения), на настроението (и до неотдвна е бил разглеждан като "хормон на удоволствието"), на потока на информацията през фронталните дялове на мозъка.

Норадреналинът участва в регулацията на емоционалното състояние, в реакциите на стрес, в контрола на нивото на будност и на концентрацията.

Адреналинът играе централна роля в краткотрайните стресови реакции - той ускорява пулса и количеството на изтласкванато от сърцето кръв, стеснява зениците, свива кръвоносните съдове в кожато и разширява тези в мускулите, повишава кръвната захар чрез по-бързо разграждане на гликогена в мускулите и улеснява разграждането на мазнините.

Химически синтезираният фенилаланин се състои от D- и L- изомерите. От тях само L-фенилаланинът се преобразува в невромедиатори, докато D- изомерът действа болкоуспокояващо. Фенилаланинът, добит от естесвени източници, съдържа само L- формата.

Дозировка

Препоръчителните количества за проявяване на стимулиращо действие започват от 16 mg/kg (т.е. 1 g за 70-kg човек). Препоръчва се заедно с фенилаланина да се взимат и витамини С и В6, които помагат за превръщането му в невромедиатори.

Действие

Действието на фенилаланина е стимулантно и антидепресантно. Той подобрява мозъчната дейност и паметта (а според някои - и сексуалната активност), а намалява апетита и нуждата от сън.

Така фенилаланинът е естествената алтернатива на стимулантите като амфетамин и кокаин?, които действат като увеличават временно концентрацията на описаните невромедиатори; но запасите от тях в мозъка бързо се изчерпват. Обикновено след употребата на такива стимуланти има недостиг на невромедиаторите, който се изразява в неприятни ефекти като дисфория, сънливост, умора, депресия и намалени продуктивност и мотивация. В такива случаи приемането на фенилаланин след употреба на стимуланти води до естествено възстановяване на количествата невромедиатори в мозъка до нормалните им нива.

Тирозин

Приемането на тирозин вместо финилаланин има по-добри ефекти (отнесено на количество прието вещество), но обикновено тирозинът се продава на доста по-висока цена. Изглежда при него не се наблюдава такова действие върху кръвното налягане, както при фенилаланина. Според някои изследвания той е ефективен в дози около 150 mg, така че се препоръчва се пробва първо по 100 mg дневно и постепенон дозата да се увеличава но 300 mg.

D,L-фенилаланин

Природният финилаланин се състои саво от L-изомерът, докато ситетичният е смес от D- и L-изомерите. D-Фенилаланинът има коренно различно действие - той блокира разграждането на ендорфините? - естествените опиати в мозъка и така действа болкоуспокояващо. За разлика от всички останали болкоуспокояващи, D-Фенилаланинът не води до развиване на толерантност и зависимост (както правят опиатите), нито има токсични ефекти (каквито имат парацетамола и аналгина). D-Фенилаланинът е единственото практически безопасно болкоуспокояващо.

Опасности

Фенилаланинът може да бъде опасен за хора с проблеми на сърдечно-съдовата система (аритмия, високо кръвно) или страдат от психоза. Приемането му с МАО инхибитори може да предизвика животозастрашаващи ефекти.
Да не се приема от деца и бременни!
Да не се приема от страдащи от фенилкетонурия!

Връзки

http://en.wikipedia.org/wiki/Phe