|
|
|
|
|
|
Халюциногени |
Peganum harmala/зърнеш, гробищник/ Peganum harmala има дълга история по отношение на "лечебните"/психоактивни свойства, които има. Известно е още като Syrian rue и Turkish rue. От дълги времена семената му са се използвали като добавка към аяуаска, поради бета-карболините хармин и хармалин, съдържащи се в тях. Тези вещества са МАОИ - Моноаминоксидаза инхибитори. Peganum harmala е растение, познато и у нас. Наричат го зърнеш и гробищник. В България се счита за отровен храст (и с право), употребата му се избягва и информацията за него в български източници почти липсва. В миналото от семената му се е добивало багрило, наричано както "турско червено" така и "сирийско червено". Дълго време то е било използвано за персийски килими. Семената и корените съдържат алкалоиди бета-карболини, главно хармалин, хармалол, хармин, пеганин, изо-пеганин, дипеген, васицинон и деоксивасицинон. Египетски учени са доказали, че екстракта от растението е подчертано фунгициден и бактерициден, главно заради хармина. Известно е да се употребява още като тамян, подправка, а също и като средство за аборт, наркотик, афродизиак, стимулант, успокоително, приспивателно, средство за повръщане и против глисти. В Индия се е ползвал против сифилис, в Северна Африка - при настинки. Употребявал се е и при истерия, малария, невралгия, паркинсон, изпадане на матката, ревматзъм, колики, астма, очни болести. Бета-карболиновите алкалоиди стимулират мозъчната активност и може да предизвикат визуални халюцинации. За аяуакса се използват семената на P. harmala в количества от 3 до 4 g. Стандартната доза за инхибиране на MAO е 3 g, дози над 4 g са със силен психеделичен ефект (орално 8 mg/kg чов. тегло хармин предизвикват MAO инхибиране; същият ефект се постига с 4 mg/kg хармалин (орално), 1 mg/kg хармалин (венозно) и около 300 mg тетрахидрохармин (орално). Зърнешът предизвиква цветни халюцинации, но те са и първият симптом на натравяне с билката. При големи дози покрай халюцинациите и "психичните разтройства" се появяват и неприятни физически симптоми, като спазми и парализи; ниска температура; слюнотечение; дихателни смущения; бързопреходна възбуда; ускорено дишане и сърдечна дейност; безволие и дълбок сън. Няма данни някой да е починал от зърнеш, но за всяко нещо си има първи път. За първородина на зърнеша се считат Северна Африка и Средиземноморието, и Средният Изток до Пакистан и Индия. Растението е пренесено в югозападни райони на САЩ, Южна Африка и южни райони на Австралия. Връзкиhttp://en.wikipedia.org/wiki/Peganum_harmala |