Какво е мем?

Началото на мемната теория е поставено през 1976 от биолога Ричард Докинс в книгата му "Себичният ген". Там мемите са идеи, които еволюират по законите на биологичната еволюция. Помисли за всички идеи, които имаш в съзнанието си в момента - това са меми, които са дошли отнякъде: от приятели, от интернет или от медиите. Примери за меми са музикалните мелодии, вицовете, модите, слоганите, теченията в дизайна.

Мемите, които населязват съзнанието ти, са в постоянна конкуренция с дурги меми от меметичния набор. Това означава, че те се състезеват да населят още умове, точно както биологичните форми се опитват да населят нови места. (И което е по-важно, това не е задължително да е в резултат на някакво съзнателно мислене от страна на организмите или мемите, това просто е тяхно свойство) Някои ото мемите се спправят по-добре от други - всеки път когато си подсвиркваш любима мелодия, някой може да я чуе, всеки път, когато носиш "модерна" дреха, зарибяваш още хора в това увлечение. Примери за изкрючително успешни меми са мелодията на "Happy Birthday" или началото на 5-тата симфония на Бетовен, това са меми,които се репликират добре в чуждите съзнания; нещо повече - те са оставили свои копия върху хартия, аудиолента, CD.

Мемите се държат подобно на биологичните гени. Нещо повече, те са обект на селекция. Но възможният обем за съхранение на меми, дори и много голям, е краен. Така че само най-добрите (от еволюционна гледна точка) меми имат шанс да оцелеят. Мемите, които са по-добри в репликацията, оставят повече свои копия, както в съзнанията на хората, така и върху неживи носители; тези, които не са толкова успешни в размножаването - постепенно отмират. Такива изчезнали меми са старите песни, които никога не са били записани, приказки и разкази, мъртвите езици. Подобни сложни набори от отделни, но взаимодействащи си меми се наричат мемни комплекси.

Но какво точно е отделният мем? Колко е голям и как можем да го отличим от друг такъв? Нека си придставим първите 4 ноти от споменатата вече 5-та симфония; това е мем, който вече е населил съзнанията на повечето хора. А какво може да се каже за първите 3 тона или първите 5, те меми ли са? Значи, налага се да доуточним дефиницията - мемът е идея, която представлява завършена цялост, която се репликира (т.е. копира, пресъздава) без изменение в огромното мнозинство от случаи.

В този смисъл цялата 5-та симфония вече не е мем, тя е мемен комплекс (мемплекс). Мемите, които я съставят, може би са имали добри репликационни способности повремето на Бетовен (т.е. възможно е да са дошли отнякъде в неговото съзнание), но днес са ги изгубили и разчитат едни на други за да се размножават.

Ето и друга възможна по-точна дефиниция: Мемите са основни набори от инструкции, които, когато бъдат следвани, предизвикват дадено поведение. Тези инструкции могат да са кодирани като нотно писмо, писан текст, видимо действие, реч, могат да са кодирани в човешки мозък или записани върху аналогов или цифров носител. Мем, който води до поведението, състоящо се в изсвирването на първите 4 ноти от 5-тата симфония, може да е записан в коя да е от тези системи.

Нека си представим един робот, която е така програмиран, че може да съставя прости набори от инструкции (програмки), които водят до поведение, което имитира поведението на други роботи. Ето, тези програмки са меми. Те могат да са кодирани по различен начин, предаване на други роботи и т.н.

Именно същият процес протича и при хората. В някаква далична точка в миналото, биологичната еволюция е сднабдила прадедите ни с умението да имитират поведение. Невронна мрежа, която създава поведение, е в същността си списък от инструкции, които могат да се записват върху различни носители. Списъкът от инструкции, водещи до поведение, може да се репликира в умовете не други. Списък от инструкции - това е мем.

Какво можем да правим с меметиката?

Първо, можем да я ползваме за обяснение на наблюдавани процеси - от поведението на отделен индивид; през човешките творение като технология, музика, литература; до поведението на цели общества и цивилизации.

Друг възможен подход е да разделим някакво творение и открием съставните му части. Така меметиката може да открие как и защо отделни меми се обединяват в комплекси като анпример човешките езици; или какво прави едни меми по-успешни репликатори от други.

Осевно това, меметиката може да обогати познанията ни за психиката. Психолозите могат да ползват меметични методи, за да търсят причините за психични състояния, техните следствия, нови методи за лечение. Вероятно много личностни разстройства могат да се обяснят с наличието на конкуриращи се мемплекси в съзнанието на пациента, всеки от които носи различна дефиниця на собственото "аз" (Susan Blackmore (1999) нарича такива мемплекси с термина 'selfplex'). Идеята зад подобно виждане е, че човешкото съзнание е преди всчко меметичен конструкт. Когато един мозък бъде населен от уместно количество меми, той формира съзнание и развива селфплекс. Явления като депресия (нефизиолигична) или зависимост могат да бъкат обяснени чрез меметични вируси, които влияят върху поведението на селфплекса.

Ако оставим аз момент тези възможности, крайната цел на меметиката би трябвало да е способността да се прогнозира. Бъдещите психолози може би ще предвиждат как човек или общество ще реагира на даден нов мем или комбинация от меми.

мемите в статията са репликирани от What is a Meme?, 2000, Brent Silby