|
|
|
|
|
|
Халюциногени |
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ЗА ЛСД
Тази статия е незавършена.
D-lysergic acid diethylamide, LSD, LSD-25 версия 0.95 автор: brainjuice Предупреждение: Авторът на този въпросник не би искал да вярва, че има безотговорни и немислещи хора, които биха взели своето решение дали да приемат или не психоактивни вещества само защото са прочели нечии чужди думи в Интернет. Единствената му цел е да събере и предостави в удобен и достъпен вид за българската публика факти, така или иначе налични из интернет-пространството и библиотеките, а не да агитира "за" или "против" употребата на каквото и да било. Ако ти, читателю, си вече в групата на онези, които имат законното право да решават сами, то използвай главата си, мисли и решавай! Вместо теб това не може да направи никой, включително и следващият FAQ! СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ: МАЛКО ИСТОРИЯИнициалите ЛСД (LSD) идват от немското Lyserg-Sдure-Diдthylamid, тоест "диетиламид на лизергиновата киселина". Това е един от многото алкалоиди, извлечени от швейцарския химик Алберт Хофман от моравото рогче - микроскопична гъба, появяваща се като паразит по болни зърнени култури (пшеница, ръж и др.). Като работещ във фирмата Sandoz Хофман се интересувал от моравото рогче заради различните му алкалоиди с приложение в медицината. През 1938 г. обаче като 25-тия пореден компонент, извлечен от гъбата, той получил едно вещество с голямо бъдеще в съвсем други области, вещество, предопределено да предизвиква значителни промени в мисълта и възприятията на поелите го. Неговата сила останала скрита до 1943 г., когато ученият първо по невнимание, а след това и съзнателно, изпитал върху себе си мощното влияние на тази субстанция, проявяващо се дори в много малки дози. 19 април 1943 - денят в който Хофман пътува с колело от лабораторията си за вкъщи под влиянието на ЛСД-25, се смята за същинския ден на откритието. Оттогава удивителното вещество станало обект на множество изследвания от страна на химици, психолози, лекари, в специализираната научна литература се появили стотици публикации за него. През 50-те години дори американското ЦРУ провеждало тайни експерименти с ЛСД. По същото време новият химикал с въздействието си върху интелекта, психиката и възприятията привлякъл вниманието на интелектуалци като Олдъс Хъксли, Алън Гинсбърг и други. Приблизително по това време се появявили и самите понятия "психеделик" и "психеделичен" (psychedelic) - дело на доктор Хъмфри Озмънд, който пръв провел опити за лечение на алкохолизъм посредством ЛСД. Думите идват от старогрц. psyche "душа" и deloo "изявявам, правя ясен" поради свойството на новата субстанция да "показва душата", разкривайки много от страховете, желанията и комплексите на взелите го или симулирайки отделни симптоми на някои психози. През 1960 г. харвардските психолози Тимъти Лиъри и Ричард Олпърт основали за изучаването на подобни нови за традиционната западна наука душевни явления своя "Психеделичен проект". Първоначално заедно с присъединилите се към тях доброволци те експериментирали с псилоцибин, активното вещество във "вълшебните" гъби. През 1962 г. Лиъри за пръв път опитал ЛСД. Оттогава животът на доктора по психология коренно се променил и той станал новият пророк на странната субстанция, движеща сила в надигащата се вълна на хипи-движението и младежката контракултура. Обаче именно в същата година, когато Лиъри и Олпърт открили ЛСД, американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) наложила ограничения за използването на веществото само след издаден специален лиценз. През следващата 1963 г. двамата психолози били уволнени от Харвард, а първите дози ЛСД под формата на напоени в течност бучки захар се появявили за пръв път в продажба на улицата. Скоро след това писателят Кен Киси започнал да организира своите "киселинни тестове" (acid tests) във вилата си близо до Сан Франциско. Със засилване на младежкото движение все по-разпространено ставало и ЛСД, излизайки далеч извън стените на лабораториите и кабинетите на учени и лекари. Главните центрове на разпространение били Калифорния в САЩ и Лондон във Великобритания. През април 1966 г. фирмата Sandoz оттеглила спонсорството си за всички изследователски проекти, свързани с новия химикал, и иззела всички дози ЛСД, доставени от нея в САЩ и Обединеното кралство. Половин година по-късно ЛСД било забранено на щатско ниво в Калифорния, а през 1967 и в целите Съединени щати. След това забраната на субстанцията, обявена за най-новата заплаха за обществото, вървяла заедно с нейното разпространение по целия свят. Междувременно първият голям хепъпинг на открито, известен като Human Be-In, се провел в началото на 1967 г., а ЛСД станал символ на Лятото на любовта, както и на големите фестивали в Монтърей и след това в Уудсток. Влиянието му върху популярната музика от епохата било значително и през втората половина на 60-те години с него експериментирали Бийтълс, Ролинг Стоунс, Джими Хендрикс, Пинк Флойд и други класически рок-музиканти. Заедно с това се зародил т.нар. "есид" или "психеделик рок" (от acid - английската дума за "киселина", най-разпространеното жаргонно название на ЛСД), от който с течение на времето се развили прогресив рокът, както и електронната музика. През няколкото години, в които ЛСД се оказало в центъра на конфликта между официозната култура (т.нар. establishment) и новопоявилите се субкултури и контракултури, в официалната преса се появили многобройни ужасяващи слухове и истории за новата субстанция, някои от които са в обращение и до днес. В някои лаборатории продължавали да се провеждат тестове, главно за да се провери истинността на множеството слухове, но работата ставала все по-трудна поради легалния статус на веществото. През 1971 г. ООН приела Конвенцията за психотропните субстанции, според която всички ратифицирали я държави трябвало да предвидят в националните си законодателства наказания за производството, разпространението и притежанието на ЛСД-25 и други влияещи на възприятията вещества (класифицирани като "халюциногени"). През 70-те години, със смяната на поколенията, модите и субкултурите, масовото увлечение по ЛСД постепенно затихнало за сметка на други субстанции, а търсенето му се стабилизирало на сравнително ниски нива. По това време също така се появили и затвърдили повечето форми, под които веществото се разпространява до днес, например т.нар. "картони". Появата на съвременната танцувална електронна музика през втората половина на 80-те години и развитието на нова клубна субкултура засили отново интереса към ентеогенните субстанции. Увеличаващата се популярност на психеделичния стимулант МДМА ("екстъзи") върна вниманието и върху "класическите" психеделици, на първо място ЛСД - още повече, че новата танцувална култура се разви на места, които същевременно са убежища и колонии на някогашни хипита: например Гоа в Индия и остров Ибиса в Средиземно Море. В края на 80-те в електронната музика се зароди мрачният и твърд стил, известен като "есид хаус" (acid house). Под странни звуци и влиянието на марихуана и ЛСД танцуваха младежите по плажовете на индийския щат Гоа в зората на т.нар. "психеделичен транс" (psychedelic trance). През 90-те години ЛСД навлезе масово на клубната сцена, включително и у нас, в качеството си на "парти-дрога" и в относително малки в сравнение с 60-те години дози. Няколко нови поколения откриха поразителния му ефект и дадоха тласък на една нова психеделична субкултура, но вече с не толкова остра социална насоченост като някогашните хипита. Търсенето беше насочено преди всичко към по-пълно откриване на възможности за себереализация и снемане, в екстаза на танца, на напрежението от формите на обществено взаимодействие и принуда - работа, обучение и т.н. Днес, в началото на новото хилядолетие, отново се наблюдава спад в разпространението на твърде сложното за производство ЛСД. В САЩ след няколко големи ареста на производители субстанцията е почти на изчезване. У нас също се наблюдава стагнация на ЛСД за сметка на стимулантите. ФОРМИ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ДОЗИРОВКАЛабораторното ЛСД най-често представлява много дребни бели кристали без вкус и мирис. Дозировката на това химически чисто вещество е както следва:
(mгр = микрограм, една милионна част от грама) 1"прагова доза" е най-малкото възможно количество, при което се наблюдават някакви забележими психически и/или физически ефекти; 2 ЛД50 (LD50) e дозата, която при експерименти се е оказала смъртоносна за 50 % от опитните животни На практика обаче крайният потребител много рядко се сблъсква с прахообразно вещество. ЛСД е разтворимо и във вода, и в алкохол. Понякога на черния пазар се появява т.нар. "течно ЛСД", което е именно такъв разтвор, най-често в алкохол. Той може да се разпространява в капкомери, малки шишенца и изобщо всичко, което е снабдено с накапвател (гутатор). Трудно може да се определи каква е силата на една капка от подобен разтвор - тя зависи както от концентрацията на разтвора, така и от чистотата на изходното вещество. Една капка от концентриран разтвор на ЛСД с висока чистота може да се равнява и на 50 дози. Обикновено обаче за пазара се прави силно разреден разтвор, в който една капка да е приблидително равна на 1 средна доза (между 50 и 100 mгр). Обикновено разтворът на ЛСД в алкохол не се продава в течен вид, а с него се напоява попивателна хартия. Алкохолът се изпарява от хартията, а активното вещество остава в нея. Производителите обикновено използват хартия с напечатани по нея разноцветни щампи, анимационни герои, герои на поп-културата, популярни символи и т.н. Самият Алберт Хофман, каращ своето колело, също присъства върху хартийките. Един голям лист попивателна е разграфен и разрязван на малки квадратчета, които българските потребители наричат "картони". Най-често тъкмо "картоните" са в продажба, а не големите листове. В случай, че потребителят има достъп до цели листове, той трябва да помни, че една картинка може както да се побира цялата на един "картон", така и да се простира върху няколко. Но дозата представлява един картон, а не една цяла картинка! Върху картона най-често се е побрал приблизителният еквивалент на една капка разреден разтвор, т.е. между 30 и 100 mгр, но обикновено по средата, около 50 -70 mгр . На черния пазар в чужбина се предлагат и други форми на ЛСД, които у нас доста рядко се срещат. Прахообразното вещество може да се продава направо или да се таблетира на малки хапченца, по-дребни от таблетките екстъзи, наречени "микроточки" (microdots). Тяхната концентрация на активно вещество също варира около средната доза (100 mгр), но може да се окаже чувствително по-голяма или по-малка. Също така разтвор от ЛСД може да се вкара в желатин и получената субстанция да се оформи на желатинови квадратчета (windowpane) или хапчета (geltabs), чиято сила обикновено е малко по-голяма от тази на едно листче - между 50 и 120 mгр. НЯКОИ ПРАКТИЧНИ СЪВЕТИ ЗА ДОЗИРОВКАТАЦялата тази информация може да даде на крайния потребител само приблизителна представа колко може да поеме от даден конкретен картон, хапче или течност. Във всеки отделен случай "силата" на всяко гореспоменато нещо може да варира. Важно е да се запомни, че няма никакъв начин да знаеш колко са силни дадено листче, микроточка или капка, ако не ги дадеш в лаборатория за изследване или не ги опиташ сам. Дадената по-горе дозировка е усреднена и наистина голяма е вероятността една капка или таблетка да е равна на една "стандартна" доза между 50 и 100 mгр, а един картон да е малко по-слаб. Но, все пак, макар и голяма, това си остава само вероятност. За производството на ЛСД се изискват сериозни познания по химия, прецизност в лабораторната работа и достъп до някои трудни за набавяне субстанции, класифицирани като прекурсори от закона. Много други вещества са далеч по-лесни за синтезиране дори от любители-химици, но не и това. Едва ли можем да очакваме, че на току-що проходилия български черен пазар се намира излишък от висококвалифицирани учени-специалисти. Затова и ЛСД е както не твърде широко разпространено, така и невинаги с особено висока чистота. Освен това, дори при добре синтезираното ЛСД, невинаги дилърите знаят как да го съхраняват. Това вещество е деликатно и лесно се разпада ("изветрява") от досег със светлина или по-високи температури - а за висока при него минава дори стайната температура. Така че, за да прецениш преди да си опитал колко точно е силно нещото, с което разполагаш, най-добре би било да познаваш лично направилия го химик или да имаш голямо доверие на дилъра си (доколкото това изобщо е възможно и препоръчително). Тъй като крайният потребител рядко има възможността да знае всички обстоятелства около "готвенето" и съхранението на своето ЛСД, препоръчва се при всяко закупуване на нова партида ЛСД в каквато и да е форма той да бъде предпазлив и да опита първо с малки дози от него, след което бавно да надгражда. Възможността дозите да са по-слаби от очакваното е като цяло по-голяма от тази те да са по-мощни. Въпреки това никога нищо не може да се каже със сигурност и възможността за предозиране не бива да се подценява. Преди всичко най-сигурни са "картоните". При тях на малката площ на листчето просто няма как да се сложи прекалено голяма доза или много примеси. Всеки, който купува от дадена партида за пръв път, е най-добре да започне с половин картон и да прецени сам силата на веществото. Половин картон е и препоръчителният максимум за всички новопросветени в ЛСД. Друг вариант е, когато много хора закупуват от една и съща партида картони, най-опитният психонавт сред тях да опита действието пръв и да прецени субстанцията. Отново напомняме, че картоните имат свойството да "изветряват" с времето, ако не се съхраняват правилно (вж. раздел Съхранение). Някои от тях е възможно да са доста изветрели още в джоба на дилъра. Възможен е и вариант да се продава попивателна хартия без никакво ЛСД върху нея. Но това е доста безочлива измама и се случва рядко, само ако съответният търговец на дребно се е изхитрил да спечели набързо и само веднъж. Другите форми на ЛСД освен картоните не са толкова безопасни, защото силата им не може да се измери "на око" и е възможно да варира от много голяма до никаква. Освен това хапчетата, течността, прахчето или желатинът много по-лесно могат да бъдат подправяни с примеси от други вещества, или направо тези други вещества, понякога не толкова безвредни, да бъдат продавани вместо ЛСД. При картоните такива "ментета" са трудноосъществими (вж. "Стрихниновия мит" в раздел Митове и легенди). Засега в нашите условия не се препоръчва закупуването на ЛСД в други форми освен картони, освен ако не са от много доверен човек или направо от производителя. Ако все пак друго ЛСД бъде закупено, то в никакъв случай не се препоръчва за "новобранци", а за по-опитните би било добре да не надхвърлят дозата от една капка или една микроточка, поне при първия си опит. Доста потребители правят грешката при консумация на течно ЛСД да облизват капкомера или шишенцето, в което течността им е била продадена, смятайки, че там има само остатъци. Всъщност в тези "остатъци" може да се крият много повече дози, отколкото в нормалната капка, и това да доведе до умопомрачително и мощно психическо предозиране. КАК СЕ ПРИЕМА ЛСДНай-често ЛСД, било то на хапчета, желатинови таблетки, картони или течно, се поглъща и се абсорбира в кръвта през стомаха. Капките могат да се вземат направо или да се разтворят в кафе, безалкохолна напитка или вода. Вземането на алкохол, примесен с ЛСД, не се препоръчва (вж. Взаимодействия). Картоните, освен да се гълтат, може да се държат в устата под езика, където от слюнката попивателната хартия омеква, а активното вещество прониква в лигавицата на устната кухина и оттам в кръвта. След известно време остатъците от хартията може да се изплюят, но в повечето случаи те или се гълтат с цел да бъде усвоено и евентуално останалото в тях ЛСД, или биват разтворени в устата без остатък. При разтвор на ЛСД с особено висока концентрация е възможно веществото да се просмуква през кожата и да действа чрез допир и намазване. На практика обаче на пазара не се предлагат толкова силни разтвори. Този метод на усвояване на веществото е легнал в основата на "Мита за татуировките" (вж. Митове и легенди). Лабораторно чистото ЛСД може да се инжектира, но това също не е практически препоръчително за обикновения потребител. Въпреки упоритите слухове, че ЛСД може да се пуши, всъщност то се разгражда дори от стайна температура, а още повече когато до него се докосне пламък. В най-добрия случай вслушването в съвети от фолклора за ЛСД, смесено с тютюн или марихуана в една цигара, ще доведе до съмнителни резултати. ЕФЕКТИСлед всичко изброено дотук, време е най-сетне да кажем нещо за основните причини, поради които ЛСД се употребява, а именно неговото въздействие върху тялото и ума. Тук трябва да направим уговорката, че изброяването на различните ефекти, колкото и подробно да е, не може да подготви напълно никого за това, което го очаква при взимане на ЛСД. Ще разделим ефектите на физически и психически, като ще се опитаме да ги градираме от по-позитивните към (потенциално) по-негативните, със съзнанието за силната субективност на такива класификации. 1.Физически ефекти: в малките дози, в които ЛСД е активно, физическите ефекти понякога не са особено ясно изразени. Те са:
2. Психически ефекти: следва най-общо описание на най-типичните психически въздействия на ЛСД:
Изброяването на всички тези ефекти, най-вече психическите, не претендира за пълна изчерпателност. Също така не е задължително след взимане на ЛСД даден ефект непременно да се прояви. Винаги са налице две явления - разширяване на зениците и цялостна промяна на съзнанието в една или друга посока. Всичко останало - както от приятните, така и от неприятните въздействия - може да присъства, а може и не, в зависимост от няколко фактора, които ще разгледаме по-нататък. Взимането на ЛСД по принцип е духовно приключение, авантюра, която никой, включително и самият консумиращ, не може напълно да предвиди как точно ще протече и завърши. Цялостното изживяване под влиянието на това вещество, наричано "пътешествие" (trip), рядко се поддава на точно описание с думи. Наградата за духа и възприятията в това пътуване може да е голяма, но по пътя дебнат и доста опасности. КАК СЕ РАЗВИВА ЕДНО ПЪТУВАНЕНачалото на трипа е между 20 и 60 минути след поемането на ЛСД. Обикновено ако веществото се е просмукало през лигавицата на устата това става по-бързо, а ако е погълнато и минава през стомаха - по-бавно. Възходящата фаза ("качването") настъпва след като ЛСД започне да действа и трае около половин час. В тази фаза са най-ясно изразени физическите ефекти на субстанцията, особено тези, които напомнят за действието на амфетамините и подобните на тях стимуланти (това понякога може да въведе потребителя в заблуда, че е закупил ЛСД-"менте", подправено с такива вещества). Често тези усещания са съпроводени от обща напрегнатост и тревожност, сякаш психиката очаква с неспокоен трепет онова, което предстои да й се случи. На този етап се появяват и първите елементарни визуални ефекти, както и първите промени в хода на мисленето и емоциите. Платото е етап с продължителност от втория докъм петия-шестия час след взимането на ЛСД. Тогава се достига максималната интензивност на всички ефекти в трипа, изживяват се повечето дълбоки и разтърсващи прозрения, картината на света и възприемането на Аз-а се променят най-драстично. Това е и най-напрегнатият и опасен момент за онези, които се оказват неподготвени за подобни странни усещания. Низходящата фаза ("слизането") започва от шестия час след взимането и може да трае от 2 до 5 часа. В нея ефектите бавно и постепенно отслабват, хубавите усещания оставят чувство на приятна еуфория, съпроводена с интересни визуализации, евентуалните прозрения могат частично да се осмислят и затвърдят, а пристъпите на паника и параноя могат постепенно да се успокоят. В края на този етап възприятията и съзнанието се връщат повече или по-малко към изходното си, "нормално" състояние. Твърде чести са последващите ефекти след завършването на самото "пътуване", които също могат да траят до пет часа. Съзнанието на този етап е поразено от всичко току-що случило му се и може да се занимава известно време с неговия анализ и обработка или със съхраняване на впечатленията си от трипа. Обикновено всичко това е съпроводено с умствена и физическа умора, но поради голямото пренасищане с информация също и с безсъние. За качеството на самото пътуване, за това какви ефекти на ЛСД ще се проявят и ще са доминиращи в него, и за това дали пътуването ще бъде като цяло приятно и благотворно за предприелия го, значение имат няколко фактора: нагласата на взимащия ЛСД, обстановката, в която се развива пътешествието, дозата, в която ЛСД се взима, и неговата чистота. ВИДОВЕ ПЪТУВАНИЯ СПОРЕД ДОЗАТАОт ЛСД като цяло може да се очаква приблизително едно и също въздействие независимо от дозировката, само интензивността ще варира. Въпреки това различните дози могат да се използват за насочване на трипа в различни посоки и да се прилагат за различни цели в различна обстановка. Малките дози (до 40-50 mгр) първоначално са били предназначени от фирмата Sandoz за приложение в психологията и психиатрията под формата на таблетки или ампули. В такива дози трипът с ЛСД, особено когато е насочван от специалист, може просто да извади наяве потисканите от егото афекти, комплекси, страхове и желания, без да проявява своя трансформиращ личността потенциал. В парти-обстановка подобни малки дози се използват за леко визуално стимулиране и предизвикване на слаба еуфория. Според противниците на използването на ЛСД като "парти-дрога" това вещество с революционен потенциал е сведено по този начин до елементарен консуматорски продукт, психо-химически еквивалент на телевизията или дори на компютърния скрийнсейвър. Въпреки това и малките дози не са за подценяване. Разликата между "леката еуфория" и "изплуването на подсъзнанието" при такава дозировка е много тънка и често, особено на места с много хора като концерти и рейвове, личните страхове и желания на взелия ЛСД могат в неговите очи да се въплътят в околните и да доведат до паника и параноя. Освен това някои автори настояват, че колкото по-слаби и недоловими са ефектите на ЛСД, толкова по-трудно е да се прави разграничение между "нормалната" картина на реалността и това, което субстанцията ни кара да възприемаме. Средните дози ЛСД (около 100 mгр) имат по-голям потенциал за надхвърляне границите на Аз-а и визуални ефекти с по-дълбок смисъл. Употребата им се препоръчва в по-спокойна обстановка в сравнение с малките дози, но не задължително в уединение. При високите дози уединението е като че ли най-добрият вариант. Взелият ЛСД в доза над 100 mгр трябва да е готов за толкова по-дълбока и потресаваща трансформация на Аз-а и реалността, колкото по-нагоре отива дозата му. Съответно и рисковете за нежелани и неприятни странични ефекти се увеличават. Най-добре такива дози се възприемат в религиозен или терапевтичен контекст, при владеенето и прилагането на някакви медитативни, психологически или психосоматични техники, за постигането на точно определени духовни цели и при наличието на желание за самоусъвършенстване и развитие в някаква посока. В противен случай вземането на висока доза ЛСД като самоцел е не само излишно, но и потенциално опасно. И ПАК МАЛКО ЗА ЧИСТОТАТАПо-горе споменахме нещо за трудността да се синтезира ЛСД и липсата на достатъчно висококвалифицирани химици на черния пазар. Това означава, че недотам умело приготвеният продукт ще съдържа като странични и отпадни продукти на химическата реакция някои примеси - вещества с подобна на ЛСД структура, негови изомери (субстанции със същата молекула, но различно пространствено разположение на атомите) и др. Някои от тези странични продукти, сродни на самото ЛСД, не са психоактивни, други са активни в различна степен и по малко по-различен начин. При всеки синтез "коктейлът" от такива вещества може да е в различен състав и пропорции. Това може леко да видоизмени характера на пътуването с ЛСД, особено в по-високи дози. Така някои трипове може да имат по-изразени физически ефекти, други са по-меки, някои са по-интроспективни, други - по-еуфорични. Разликите, макар и често незначителни, все пак могат и да окажат влияние върху хода на трипа и е добре потребителят да умее да разграничава видовете и партидите ЛСД и да подбира тези, които са по-добри като ефект за него. Това става както с придържане към оценката на по-опитни психонавти, така и с постепенно предпазливо трупане на личен опит. За точното влияние на различните "роднини" на ЛСД върху пътуването не са правени изследвания, защото разграничаването им е възможно само при много специални лабораторни условия. Често разликите са толкова тънки, че са доловими само за много опитни дългогодишни ползватели на ЛСД. Противно на общоприетото схващане, ЛСД може да бъде "подсилвано" с други вещества, макар и твърде ограничен брой. Доколко и как е възможно да стане това ще разгледаме в опровергаването на т.нар. "Стрихнинов мит" в раздел Митове и легенди. ВЛИЯНИЕТО НА НАГЛАСАТАКато че ли най-важните фактори, които влияят на хода и ефектите от пътуването с ЛСД, са нагласата на индивида (в англоезичната литература set) и обстановката, в която трипът се провежда (setting). Понятието "нагласа" може да се разглежда както в конкретен, така и в по-общ план. "Нагласата" на индивида се състои в:
Нека първо разгледаме влиянието на опита. Ако ентеогенната субстанция се взима за пръв път, добре е поемащият я да има подходяща мотивировка за това, достатъчно предварителна информация и увереност в собствените възможности за справянето с нея. Вземането на ЛСД заради маловажни причини като чисто любопитство какво е това, заради приятели и познати, средата, компанията и т.н. не e много добра идея. Също така да искаш да дадеш на някого да опита ЛСД и да настояваш прекалено много също не е препоръчително. Всеки, който навлиза в това вещество за пръв път, трябва да бъде въведен в него по подходящия начин, да бъде информиран за всички негови страни - положителни и отрицателни - и за степента на поеманите рискове, след което да вземе своето решение. Отказът на даден човек да взима което и да е психоактивно вещество трябва да бъде уважаван, независимо дали причините за този отказ ни се струват адекватни или не. Това, което ние смятаме за положително, духовно обогатяващо и много приятно, може да бъде изживяно от някой друг като кошмар и травма. Реакциите на различните хора спрямо едни и същи вещества са силно субективни. В някои среди е разпространена практиката да се дават дози психоактивни вещества на някого без знанието му. Подобно нещо е недопустимо. Всеки лесно може да си представи какъв ужасен шок би било за него самия, ако усети как светът и личността му се разпадат и променят, без да разбира защо. В случаите, в които ЛСД се опитва вече с някакъв опит зад гърба, вероятността вземащият го да може да се справя с трипа си и да извлича максимална духовна полза от него нараства пропорционално на опита му. Това са препоръките, които могат да се дадат във връзка с опита на индивида като част от нагласата му. Моментното му настроение обаче също играе доста важна роля. Колкото и опитен да е някой, ако взема ЛСД когато е потиснат, притеснен, угрижен, в мрачно настроение, резултатът трудно може да бъде друг освен засилване на тези чувства. Възпитани от една доминирана от алкохола култура, ние сме склонни дори несъзнателно да гледаме на ефекта от други психоактивни вещества по подобен начин като на алкохолното опиване. За чашката най-често се смята, че премахва грижите, облекчава страданията и създава весело, макар и глуповато, настроение. Да се очаква подобен ефект от други вещества, нямащи нищо общо с етиловия спирт, не е адекватно на реалността. Да се взима ЛСД с нагласата, че то ще подобри тонуса и настроението и ще изтрие грижите и неприятностите може да се окаже голяма грешка. Напротив, под влиянието му дори и маловажните неща могат да бъдат раздути до голям проблем, а дребните притеснения да прераснат в дълбок ужас. Затова трябва да се избягва поемането на тази субстанция в неприятни мигове при напрегнато настроение. Добре е в момента на вземане на ЛСД всякакви неприятности и проблеми да са далеч от мисълта. Иначе те могат да си върнат многократно опита да избягаш от тях. Вярно е, че чувството на особена космическа еуфория може да бъде един от ефектите на пътуването, но има и много други и появата им зависи от правилната нагласа на вземащия. Вярно е също така, че ЛСД може да спомогне за решаването на някои психологически проблеми и отърсването от неприятни чувства, но за това често освен добра нагласа има нужда и от водачеството на психотерапевт. Особеностите на личността като цяло, не само в дадения момент на взимане на ЛСД, също играят много съществена роля. Оказва се, че някои хора просто не реагират добре на тази субстанция, както и на ентеогените изобщо. Неслучайно "психеделик" според изконното определение означава "проявавящ душата" (mind-manifesting). Някои черти на характера и особености на съзнанието и подсъзнанието може да не са никак приятни, когато са "проявени" с пълна сила. Също така понякога дадени нагласи, мнения за света и Аз-а, ценности и особености на личността могат да се съпротивляват много силно на новото виждане, което ЛСД може да представи пред индивида. Така например хората, които имат дълбоко изтласкани в несъзнаваното желания и страхове, могат да откажат да повярват и признаят дори пред себе си, че изпитват подобни чувства, когато субстанцията ги извади наяве. По подобен начин онези, които са свикнали на висока самодисциплина и самоконтрол и се боят да не разрушат някакъв грижливо поддържан свой имидж и маска на поведение пред другите, може да се почувстват некомфортно под влиянието на ЛСД, неспособни да сдържат течението на мислите и възприятията си и боейки се да не "се изтърват из контрол". Така че изобщо всеки, който се смята за малко по-неуравновесен и лабилен нервно и психически, трябва да се стреми да избягва употребата на ЛСД или поне да бъде крайно предпазлив и благоразумен в нея. Нека още веднъж изрично напомним казаното по-горе в раздел Ефекти, че взимането на тази субстанция не води до добри резултати, когато поемащият я е с история на психическо заболяване в своето лично минало или в това на семейството си. Естествено, преценката на човека за собствената му стабилност и уравновесеност невинаги може да бъде обективна. Често пъти дори околните се лъжат от образа, който им представяме за свое Аз. Така че понякога привидно нестабилни хора понасят ЛСД много добре и даже усещат благотворен ефект от него, а видимо доста спокойни и уравновесени хора рухват под влиянието му. Следователно и тук, както при повечето неща от живота, 100 % строг критерий няма и сме принудени да се ориентираме според приблизителни вероятности и рискове. Благоразумното обмисляне на тези вероятности е от съществена важност за отговорното ползване на психоактивни субстанции. Накрая да обобщим и заключим, че според нас правилната нагласа за употребата на ЛСД се състои в благоразумно и планирано взимане на субстанцията след известна подготовка, настройване и очистване на съзнанието от негативни емоции и мисли, при наличието на увереността, че можем да понесем ефектите на пътуването, очакване за благотворния ефект на веществото и уважение към него. ВЛИЯНИЕТО НА ОБСТАНОВКАТА<очаквайте скоро> КАК ДА ПОСТЪПИМ ПРИ ЛОШО ПЪТУВАНЕ<очаквайте скоро> ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ С ДРУГИ ВЕЩЕСТВА<очаквайте скоро> СЪВЕТИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ<очаквайте скоро> МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ<очаквайте скоро> ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ: КАК ВСЪЩНОСТ ДЕЙСТВА ЛСД?<очаквайте скоро> И ОЩЕ ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ: МАЛКО ХИМИЯ, АНАЛОЗИ И ЕСТЕСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ<очаквайте скоро> ЗАКЛЮЧЕНИЕНе води до нищо добро, поради разликите в токсичноста на LSD в България лесно дори от веднъж могат да остант трайни видими белези (позеленяване на зъбите,жълт отенък в бялата част на окото,допълнително окосмяване по нетрадициони места на тялото и много други) ИЗПОЛЗВАНА И ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА<очаквайте скоро> Връзки: http://en.wikipedia.org/wiki/LSD http://www.erowid.org/chemicals/lsd/lsd.shtml |
