Dextrometrophan

v1.0

Съдържание:

• Въведение
• Форма
• Доза
• Начин на приемане
• Ефект
• Странични ефекти
• Токсичност
• Свръхдоза
• Пристрастяване

Въведение

Декстрометорфанът или накратко DXM е психоактивно вещество, което спада към групата на т.н. дисоциативни анестетици (наред с кетамин и PCP). Използва се в медицината от около половин век и в момента е един от най-мощните психеделици, които се продават свободно по аптеките.

Форма

В България декстрометорфан хидробромид е одобрен за приложение в медицината и влиза в състава на лекарствата Рино Фервекс и Демефан.

Рино Фервекс съдържа малко количество DXM (15мг на таблетка) и голямо количество парацетамол, което означава, че за да се достигнат ефективни дози DXM, парацетамолът вече ще е в токсични количества.

Демефан от своя страна е идеален DXM продукт. Продава се под формата на сироп за суха кашлица в шишенца от по 100 ml. Концентрацията на DXM е сравнително добра (3,42mg/ml) и няма други активни съставки. Помощните вещества също са безвредни в големи количества и сиропът не съдържа захар (която може да бъде проблем в комбинация с DXM). Отскоро са подобрили и вкуса му, който вече е шоколадов (което обаче съвсем не предотвратява гаденето при поглъщането му). Демефан се продава без рецепта във всяка аптека.

Доза

Преди да се опише определянето на дозата, трябва да се спомене, че, макар и малко (5%-10%), съществуват хора, които нямат ензима, разграждащ DXM. В резултат на това една доза DXM при тях предизвиква няколко пъти по-силен ефект от обичайно, който може да продължи с дни след приемането на DXM. Затова първия път всеки трябва да бъде изключително предпазлив при употребата на DXM, преди да се убеди, че не е от тази група хора.

Прието е дозите DXM да се делят на четири нива наречени плата (вж. ефект). Нужното количество DXM се определя спрямо теглото на “пациента”. Калкулаторът по-долу пресмята необхидама доза (в милиграма чист DXM и милилитра демефан) за всяко плато според теглото.

Начин на приемане

DXM се приема перорално (възможно е и интервенозно, но няма особено приложение).

Един трик за намаляване на някои странични ефекти и леко усилване (и изменение) на психоактивния ефекта е дозата да се приеме на два пъти т.е. първо се изпива 1/3 от количеството за желаното плато и около 40 мин. по-късно се изпиват останалите 2/3. Няма детайлно да обяснявам как точно действа това в организма, но да кажем, че по този начин се влияе върху метаболизма на DXM.

Други препоръки за намаляване на страничните ефекти са 24 часа преди приемането на DXM да се яде само лека вегетарианска храна, а 4 часа преди приемането му да не се яде нищо и да се поемат течности.

За да намалят гаденето, някои хора пият 1-2 таблетки дименхидринат час преди DXM-a.

Ефект

Ефектът на DXM обикновено трае 6-8 часа. Първите симптоми се проявяват 30-60мин след поглъщането му, а до Т+2:00 вече ефектът е в пълна сила. Действието на DXM може да бъде много различно в зависимост от дозата. По-долу е описан ефекта на всяко плато.

• I плато – характеризира се с лека промяна във възприятията, различна при различните хора, еуфория, замайване, усилени емоции, лек стимулантен ефект, възможно е леко изкривяване на времето и пространството, странно усещане за гравитацията. Слушането на музика или гледането на филм могат да бъдат приятни. На първото плато човек свободно може да комуникира и трудно може да се забележи, че е вземал нещо.
• II плато – най-често са налице повечето от характеристиките на първото плато, но измененията във възприятията са значително по-големи. Звуците вече не са по-приятни а по-скоро накъсани или изкривени. За разлика от първото плато, започват да настъпват и визуални промени, най-характерната от който е невъзможно за фокусиране, водещо до раздвояване на погледа. Пространството е изкривено, някои описват зрителни ефекти като анимационен филм на бавен кадър. Възможни са халюцинации при затворени очи, които по-скоро представляват визуализации на спомени, ярко въображение и т.н. Дисоцияцията на това плато е доста по-силна. Координацията и моторните функции са нарушени, говорът също (забавен, с чести лапсоси от всякакъв вид).
  • Преходна фаза – това е рядък феномен, който някои хора преживяват при преминаване от второ на трето плато (и понякога от трето на четвърто). Той може да се състои в пълно откъсване от външния свят; информацията постъпваща от сетивата или напълно прекъсва или изключително се изкривява до фрактални модели. Всичко това може да бъде съпътствано с пълно объркване и дори болка. Това се случва при малко хора, но трябва да се има предвид.
• III плато – докато ниските плата (I и II) могат да бъдат използвани за развлечение, високите плата са най-вече за истинските изследователи. Това е така, тъй като страничните ефекти са по-силни, а психоактивният ефект е вече достатъчно силен (+++), за да са възможни и ужасяващи bad trips при неопитните. Най-добре е пътувания към високите плата да са осъществяват под наблюдението на някой трезвен приятел. Зрението е изкривено – фокусирането е съвсем невъзможно, обектите са размазани и неясни. Промените в слуха наподобяват лош касетофонен запис, което обикновено прави слушането на музика неприятно. Движението е затруднено, говорът много объркан, вече възприемането на реч също е трудно и объркано. Легнали със затворени очи, много хора напълно се дисоциират и се отдават на ярки халюцинации и извънтелесни преживявания. Възможни са и други психеделични феномени като загуба на егото, припомняне на минали животи, усещане за прераждане. Краткотрайната памет е силно увредена; обикновено има много части от трипа, които човек не си спомня в последствие.
• IV плато – четвъртото плато е опасна зона, към която никой не трябва да се насочва без да е изчел повече литература за DXM, да има стабилен опит с психеделиците, трезвен човек до себе си и достъп до болница. Тук обикновено се губи напълно контакта с тялото, което често води до NDE (преживяване на близост до смъртта). Информацията за това плато е оскъдна, а рисковете са твърде големи.

Странични ефекти

Често DXM предизвиква гадене след поглъщането му, което при някои завършва с повръщане. След повръщане или настъпване на психоактивния ефект обикновено гаденето отминава.

Възможни са и киселини или газове по време или след трипа.

Обикновено не се наблюдават странични ефекти на следващия ден (махмурлук). Много рядко след употреба на високи дози на следващия ден някои хора имат трудности с координацията, главоболие, притъпен вкус и др.

Токсичност

DXM може да бъде използван безопасно, стига да е в умерени дози (I-III плато) и рядко (5-6 пъти в годината например). Препоръчително е да се оставят поне 2 седмици след последната употреба на DXM, преди да бъде употребен пак. Продължителната му употреба в големи количества през по-малък период от време може да навреди безвъзратно на мозъка.

Свръхдоза

Приемането на прекалено висока доза води до изпадане в безсъзнание. Това може да бъде опасно например, ако човек повърне в безсъзнание (което съвсем не е изключено след DXM), което може да доведе до задушаване. Ако някой е употребил свръхдоза DXM трябва веднага да бъде потърсена лекарска помощ. Ако лекарите не са наясно с DXM трябва да им се обясни да го третират като предозирал с опиати.

Пристрастяване

Към DXM не се развива нито физическа, нито психическа зависимост. Известно е, че от хората, които го употребят веднъж, само 1/3 го правят отново. А тези, които го употребяват многократно, имат все по-малко влечение към него и все по-рядко го употребяват. Тук разбира се има и изключения, но те са голяма рядкост и обикновено са хора, които вече са имали сериозен проблем с наркотиците и просто са намерили по-евтин начин да се друсат.