НЕРВНА СИСТЕМА

Неврони

Неврони - това са нервните клетки, които изграждат ЦНС (централна нервна система - мозък и гръбначен мозък) и ПНС (периферна н.с. - нерви и отделни неврони, които предават сигнали от и към органите). Невроните реагират на електрични, химични, температурни или механични дразнения, предават съобщения помежду си, към мускулите и към жлезите в тялото. Диаметъра на невроните е от порядъка на милядни части от милиметъра, но дължината може да много по-голяма - някои неврони се простират от гръбначния мозък до върховете на пръстите. Невроните се състоят от удебелена част - тяло на неврона, няколко къси разклонения - дендрити и едно по-дълго - аксон. Дендритите провеждат сигнали към тялото, а аксонът - обикновено към друга клетка. Невроните обикновено са групирани във влакна, нарчени нерви.

Невроните биват три основин типа - сетивните носят сигнали към ЦНС, асоциативните предават информация от един неврон на друг (те са най-много), а двигателните носят сигнали от ЦНС към мускули и жлези.

Синапс

Мястото на свързване на два неврона или на неврон и клетката, върху която той действа (мускулна или жлезиста), се нарича синапс. Съществуват синапси между аксон и дендрит, между аксон и клетъчно тяло, между два аксона. Повечето неврони се свързват с повече от един неврон чрез синапси. Процепът между двете клетки в мястото на синапса се нарича синаптична цепнатина.

Нервен импулс

Информационните сигнали, които пренасят нервните клетки, се наричат нервни импулси. Те могат да се разглеждат като вълна на електричество, кято преминава по дължината на клетката, докато достигне до синапс, където сигналът обикновено се предава на друга клетка.

Невромедиатори

Невромедиаторите (или невротрансмитери) са вещества, които предават, усилват и модулират електрическите сигнали в нервната система. Според по-старите дефиниции, това са вещества, които: (1) са синтезирани в организма, (2) са в достатъчно количество в пресинаптичния неврон, за да окажат влияние пърху постсинаптичния, (3) при въвеждане в организма имат същото действие и (4) съществува биохимичен механизъм за разграждането им. Но тези определения изключват някои невромедиатори (напр. цинковите йони, които нито се синтезират, нито метаболират, но предават сигнали), така че се търсят по-точни дефиниции.

Най-общо невромедиаторите се делят на такива с малки молекули и пептиди. Първите са около 10: ацетилхолин, 5 амина и 3 или 4 аминокиселини (в зависимост от дефиницията). Невропренасящите пептиди са около 50, включително и хормоните като инсулин, които имат и специфично локално действие. Освено това някои пурини изпълняват фенкции на невромедиаторите (аденозин, АТФ, ГТФ и техни производни), както и поне една мастна киселина (анандамид).

Действие

В клетката малкомолекулните невромедиаторите обикновено са опаковани в синаптични мехурчета. Когато до синапса достигне мембранен потенциал, бързата деполяризация води от отваряне на калциеви канали. Калциевите йони стимулират транспорта на синаптичните мехурчета към синаптичната мембрана; мехурчетата се сливат с мембраната като изпускат невромедиаторите в синаптичната цепнатина. (Невромедиаторните пептиди се изпускат по подобен начин, но различен от метаболична гледна точка.) Молекулите на невромедиаторите преминават през синаптичната цепнатина, достигат до рецепторите и взаимодействат с тях.

Невромедиаторите са "скъпи" за организма вещества и би било разхищение за всеки нервен импулс да се синтезират нови количатва, затова има механизъм за обратното им усвояване - т.нар. обратен захват (reuptake). Някои психоактиви действат чрез влиянието си върху този механизъм, напр. SSRI (напр. Prozak) и DRI (Dopamine reuptake inhibitors: напр. кокаин). Количествата невромедиатор, които не бъдат прихванати обратно, се разграждат от съответните ензими.

Рецептори

Рецепторите са белтъчни структури, пронизващи клетъчната мембрана, които реагират при свързването на определена молекула (лиганд), която може да бъде невромедиатор, хормон или друго вещество и инициира отговор на клетъчно ниво. Рецепторите най-общо се разделят на два вида - йонотропните рецептори са йонни канали, които при активация от съответния невротрансмитер стават пропускливи за даден вид йони (Na+, K+, Ca2+, или Cl-); метаботропните рецептори активират някаква серия от реакции в активираната клетка (напр. чрез G-протеин).

Агонисти и антагонисти

Чуждите за организма вещества, които при свързването си с даден рецептор наподобяват действието на естествения му лиганд, се назовават агонисти на съответния рецептор; напр. ТНС е агонист на канабиноидните рецептори. Частичните агонисти се справят с тази задача по-зле от пълните агонисти. Антагонистите се свързват с рецептора, като блокират достъпа на естествения лиганд до него.